Архив | Животни RSS feed for this section

Императоески скорпион

7 дек.

Скорпионите стават все по-популярни за домашни любимци, като най-вече това е валидно за Императорския скорпион. Тези любимци са тихи, чисти и лесни за отглеждане, но не са подходящи за държане в ръце. Продължителността на живота им е между 6 и 8 години.
Императорските скорпиони не са особено опасни, за разлика от други видове скорпиони. Тяхното жило може да се сравни с това на пчела и ужилването е болезнено, но обикновено не се налага медицинска намеса. Все пак, както и при пчелите има вероятност да сте алергични към отровата, така че най-добре да не опитвате. Според специалистите Императорския скорпион е по-вероятно да ви ощипе с щипките и това е също болезнено. Във всеки случай държането на скорпион в ръце не се препоръчва и не само заради рисковете, а и заради това че скорпиона може да се стресира. Ако все пак хващането на скорпиона е наложително, то се препоръчва скорпиона да се хване за края на жилото и това да стане с дълги пинсети, чиито върхове са в пяна.
Императорският скорпион е с дължина около 15см. Те са черни с зелени или кафяви отенъци и имат впечатляващи щипки.
Отглеждане
Осигуряването на подходяща среда е най-трудната част за отглеждането на скорпиони. Подходящата температура и влажност е жизненоважна за тях. Императорските скорпиони могат да се отглеждат самостоятелно и на групи. Ако се отглеждат на групи трябва да им осигурите по-голям съд, в който по възможност да има два пъти повече места за криене от броя на скорпионите и всеки да си има свое място. Ако има признаци на агресия между скорпионите, то трябва да ги разделите.


Императорските скорпиони произхождат от Африка и живеят в топла и влажна среда и са активни през нощта. Тези неща трябва да се имат в предвид, когато се създава мястото им за обитаване. Стъклените аквариуми са най-лесния избор за приютяване на скорпиона, като трябва да имате капак за аквариума. 40-литров аквариум е достатъчен за един скорпион, а ако имате група трябва да им отделете поне 80-100 литров аквариум. Не трябва да им се предоставя много по-голямо пространство, тъй като няма да могат да си ловят плячката. Относно субстрата, с който трябва да покриете дъното на аквариума има различни мнения, но обикновено се използва пръст или торф. Каквото и да изберете то трябва да e дълбоко между 8 и 15см, за да позволи на скорпиона да изкопава дупки. Като места за криене може да поставяте дървесни кори, гладки камъни или счупени керамични гърнета. Поставянето на торфен мъх по повърхността на аквариума ще помогне за запазване влагата в средата. Скорпионите може да си пренаредят декорациите и ако нещата изглеждат разхвърляни след тези пренареждания най-добре е да ги оставите така или в противен случай скорпионите може да се стресират. Субстратите трябва да се държат влажни, но не мокри. Температурата, която трябва да се осигури е между 20 и 30оС, като за препоръчване е над 35оС. Температурата трябва да се движи нагоре надолу в тези граници, за да може скорпиона да регулира своята температура на тялото. За да изпълните това най-лесно е да използвате нагряващо се килимче, което да се постави под аквариума. То не трябва да покрива повече от 1/3 от дъното на аквариума, за да може скорпиона да се мести от по-топло на по-студено. За да се уверите, че осигурявате подходящите температури може да поставите термометри на няколко места в аквариума. Тъй като са нощни животни, скорпионите нямат нужда от специално осветление.
В природата скорпионите се хранят с насекоми и малки гущери. В домашна среда те могат да се хранят с щурци, молци, пеперуди или някой червеи. Възрастният скорпион се нуждае от само 3 до 6 големи щурци на седмица. Желателно е да се хранят нощем, както е и в природата. Необходимо е да им се осигури и плитка чиния за вода.

Advertisements

Тигров саламандър

7 дек.

Тигровите саламандри са поразително красив вид саламандри и често са гледани като домашни любимци. Те могат да доживеят до 25 години, големи са и обикновено могат да бъдат опитомени, въпреки че поради чувствителността на кожата си не трябва да бъдат държани в ръце. Родината на Тигровите Саламандри е Северна Америка, където са разпространени на големи територии и са защитен вид. Основното оцветяване на тигровия саламандър са жълти петна и точки на черен фон, като различните шарки и наситеност на цветовете варира измежду различните подвидове. Саламандрите започват живота си като ларви, като има случаи някои ларви никога да не преминат през метаморфозата към възрастни земноводни. Докато са ларви, саламандрите могат да бъдат поставени в малък аквариум с няколко камъка, между които да се крият. Ларвите трябва да се отглеждат при температури 18-21оС, като трябва да има добра филтрация и аерация на водата. След период от около няколко месеца до година ларвите ще загубят хрилете си и ще изплуват от водата. Тогава ще трябва силно да намалите количеството вода, при която ги гледате и да им предоставите суха почва. Субстратът, с който трябва да се запълни терариума трябва да позволява ровене в него и издълбаване на дупки. Може да използвате саксийна пръст, торф, стърготини от дървесни кори или торфен мъх. Субстратът трябва да е такъв, че да може да бъде поддържан влажен и затова поставянето на дребен чакъл не е подходящо. Трябва да вземете в предвид, че саламандрите имат добър апетит и произвеждат много нечистотии и терариумите им трябва да се почистват редовно. В терариума трябва да се поставят също растения, парчета дървесна кора, камъни и други неща, които могат да се използват за криене. Температурите, които трябва да поддържате са 18-21оС, като не трябва да надвишава 22оС. Друго нещо, което трябва да поставите в терариума е плитка, но голяма чиния с вода. Водата освен за пиене, саламандрите ще използват и за намокряне и киснене, и съответно трябва да се подменя редовно. При почистване на терариума използвайте много гореща вода без почистващи препарати. Саламандрите имат много чувствителна кожа и лесно ще абсорбират химикали през кожата си. Не е необходимо ултравиолетово осветление, но трябва да има таймер на осветлението, което да осигурява цикъл на осветяване от тъмно към светло наподобяващо средата, в която живеят в природата.
Както споменахме вече, саламандрите имат добър апетит и трябва да се внимава да не се прехранват, тъй като ще затлъстеят. Малките ларви се хранят с безгръбначни, като Дафния, морски скариди, насекоми, малки риби и червеи. Възрастните саламандри могат да бъдат хранени с насекоми като щурци, земни червеи, различни видове насекоми, а от време на време дори новородени мишки. Поради размерите и силата на възрастните саламандри те не трябва да се отглеждат заедно с малки индивиди.
Саламандрите не трябва да бъдат хващани с ръце, освен когато е наистина необходимо, тъй като солите и мазнината по кожата ни може да им навреди. Когато наистина това се налага трябва да си измиете добре ръцете със сапун, след което внимателно да ги загребете.
Тигровите саламандри обикновено лесно преодоляват своята срамежливост и стават много отзивчиви, като често отиват до страната на терариума, от която идвате и ще очакват да им дадете храна. Саламандрите са красиви домашни любимци, които ще ви донесат много удовлетворение за грижите, които полагате за тях.

Mорските свинчета

25 ное.

Морското свинче (Cavia porcellus) спада към сем. Свинчета (Cavidae). Негова родина е Южна Америка, където обитава и днес в диво състояние долините на Андите. Още преди 4000 години този кротък гризач е бил напълно одомашнен от древните инки, които го използували за храна. През XVI век холандски мореплаватели са го пренесли в одомашнено състояние от Перу в Европа. Но защо това интересно добродушно животинче било наречено морско свинче, въпреки че няма нищо общо нито с морето, нито със свинете? Очевидно първата част на името е взаимствана от факта, че този гризач е бил пренесен през морето (поради това по-правилно би било да се нарича презморско), а втората част може би е получило от свинеподобните пискания, които морското свинче издава при уплаха и глад.

Най-старите членове на семейство Cavidae живели по време на Миоцена. Днес има три рода и над 20 вида от това семейство, според биологическата класификация. Всички все още диви животни от това семейство живеят в Южна Америка. Морското свинче (Cavia Aperea Porcellus), което отглеждаме у дома, е одомашен вариант на дивото перуанско свинче (Cavia Aperea Tschudii), което обитава планинските райони на Перу и Чили. То съществува от повече от 40 млн. години. Дивото морско свинче е одомашено от перуанските индианци и отглеждано от тях за храна и религиозни ритуали между 9000 и 3000 г.пр.н.е. Въпреки това, по-важните източници, от които черпим информация за морското свинче, не са толкова стари. Те датират от 900г.пр.н.е. (от преди почти 3000г.). Подобни сведения се намират по северните планински части на Перу, крайбрежните равнини на Еквадор (от 500г. пр.н.е.) и в долина в северното крайбрежие на Перу (от 200г.пр.н.е.)

Когато испанците открили Америка, морското свинче било пренесено в Европа, където веднага се превърнало в домашен любимец. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Кралица Елизабет I имала морски свинчета като домашни любимци.

В наши дни едрата порода морски свинчета все още се отглежда за храна в Чили и Перу и годишно се добиват тонове месо. На различните езици името на морските свинчета е различно, защото хората от различните европейски страни са го възприели различно при донасянето му с презокеанските кораби. Английското име guinea pig идва от факта, че животинчето е струвало 1 гвинея (парична единица). Французите го наричат Cochon d’Inde – индийско прасенце, а испанците – Conejillo de Indias – индийски заек. Немското Meerschweinchen, което се превежда буквално на български като морско свинче, идва от странните „свински“ звуци, които малкият гризач издава, и донасянето му отвъд океана. В този смисъл по-правилно би било да се нарича „презморско свинче“. То било донесено през 1670 от холандски моряци като домашно животно (по този начин между другото европейците се запознали и с редица птици).

Дивият предшественик на малкото животинче, което днес отглеждаме у дома, се нарича Cavia Tschudii. Някои изследователи считат, че домашното морско свинче и този див предшественик са толкова близки, че са едно и също нещо. Споровете стигат до там, че учени залагат репутацията си, твърдейки, че дивите морски свинчета, които днес обитават Южна Америка, и домашните свинчета, са едно и също, просто едните са опитомени, без да има генетическа разлика, която да ги определи като отделни видове.

Дивото свинче има козина тип Агути, цветове от топло кафяво до сивкаво. Неговата козина не е така гладка и мека като на домашното, тялото му е по-дълго, ушите по-малки, а муцуната издължена. Най-рядко се срещат черни диви морски свинчета, затова в народната традиция точно те имат особено значение. Възрастните диви свинчета тежат около 700 грама, и живеят около 3 години. Тук трябва да се отбележи, че домашното свинче може да доживее повече от 10 години, а ако е отглеждано с индустриални цели, може да тежи десет пъти повече.

Дивите морски свинчета обитават скалисти местности, савани, крайни райони на гори, както и на блата в Южна Америка. Ареалът им е от Колумбия до Венецуела и от Бразилия до северна Аржентина. Дивите свинчета живеят на малки стада до по 10 животни. Те не си правят бърлоги, но търсят убежища в изоставени бърлоги на други животни. Чифтосват се през цялата година, но женските имат не повече от две котила от по 1 до 4 малки годишно. Най-активни са през нощта, за разлика от домашното свинче, което е дневно животно.

Първи сведения за морското свинче идват от швейцареца зоолог Конрад Геснер, 1554г. Домашното морско свинче било описано за пръв път в науката от Карл Линей през 1758, но тогава видовото му название било погрешно определено – Mus Porcellus (т.е. свързвало го с мишките, от които морското свинче е доста различно генетически). По-късно, когато европейците опознали морското свинче и методите за класификация се усъвършенствали, малкото животно било наречено Cavia Porcellus, както е извество на биолозите и до днес. Отначало било отглеждано в Холандия и през 1680 заопочнало да бъде изнасяно към Англия и Франция.

Отначало морските свинчета били скъпи животни. Постепенно се разпространили, станали достъпни и любими на европейците, като първият клуб на любителите на морски свинчета е открит в Германия през 1988г.

Двуглава костенурка с пет крака се появи в Словакия

17 ное.

В Словакия  откриха необичайна костенурка с две глави и пет крака.

„Нарекохме я Магдалена – едната глава е Магда, другата е Лена“ – обяснява г-н Роман Гресък, на който принадлежи рядката костенурка.
Според зоолози, Магдалена е уникален случай, сравним в случая на сиамски близнаци. По време на бременността, ембрионите не са се разделили правилно.
Всяка глава си има своя нервна система и костенурката има два мозъка, които работят един от друг. Остава въпросът, как системите на тялото са свързани и кои функции споделят.
Видео:

 

Отглеждане на Великите Червенобузи костенурки

17 ное.

Червенобузите, наречени още червеноухи костенурки, са несъмненно най-популярните влечуги сред любителите. Тези чаровни и изключително интересни животни обитават блатата и бавнотечащите реки глачно в Южните и Югоизточните части на САЩ.
Малките животинчета, развъдени във ферми в големи количества, се продават на доста ниски цени в зоомагазините, което кара не малко хора да ги купуват импулсивно, незнаейки с какво се захващат. Това определено не са животни за всеки – изискват много грижи и внимание и при добро гледане живеят много дълго (до 100 години!)

За съжаление, обаче, продавачите в зоомагазините рядко се интересуват какво продават и често дават неверни (направо вредни) съвети за отглеждането на бедната животинка, която за тях е просто “стока”. Също така в зоомагазините могат да се намерят много храни за костенурки, които търговецът ще ви увери са “най-добрата основна храна”, но всъщност са боклуци с почти никаква хранителна стойност и могат
само да навредят на костенурката. Покрай бизнесът с малките сладки костенурчета процъфтява и търговията с кичозни, напълно неподходящи за целта пластмасови аква-терариумчета (с палмички и други джунджурии), които са неподходящи за необходимото за всеки терариум за костенурки оборудване – нагревател, термометър, филтър, лампа… Съветът към всеки, които е решил да се сдобие с водна костенурка е добре да обмисли дали това за него е най-подходящият домашен любимец, а именно защото:

– Растат бързо (противно на твърденията на някои търговци че това са мини-костенурки) и за 1-2 години многократно увеличават размерите си, като женските достигат до 30 см, а мъжките до 20 см. Поради това трябва да сте подготвени да им осигурите достатъчно голям аква-терариум, с оптимални размери 120х50х50 см за 2-3 костенурки. Могат да се отглеждат и в по-малки терариуми, но така най-малкото няма да се чувстват добре, а пренаселеността може да доведе до стрес с всичките му последствия. При нарастването на черупката от нея се отлепват най-горният пласт плочки. Костенурките сменят кожата си подобно на гущерите – на белезникави “парцали” които падат във водата.

– Много цапат водата – дори и костенурките да бъдат хранени извън терариума водата им бързо заприличва на блато. Това при малките костенурчета не е проблем защото водата им може често да бъде сменяна, но за големия аква-терариум на вече порасналите костенурки трябва непременно да се снабдите с мощен филтър-помпа за аквариум, които да се почиства често, а освен това 1/3 от водата се сменя веднъж на 1-2 седмици.

– Трябва да се хранят разнообразно и пълноценно – това е жизнено важно условие. Вярно, че е по-лесно да им хвърляте по няколко скариди от зоомагазина дневно, но това е изключително неправилно и често води до заболявания, а в последствие и до смърт на бедните животни. Храната на малките животни се дава на няколко пъти (2-3) през деня, докато възрастните животни се хранят през 1-2 дена. На българският пазар се намират и качествени вносни храни, специално за костенурки, но те не са по джоба на всеки и също така не бива да са основното меню на костенурката. За успешното отглеждане на здрави и щастливи водни костенурки разнообразното хранене играе основна роля. Освен това за младите животни и снасящите женски много важно е към храната да се добавя калций и Витамин D3. На пазара се намират калциеви добавки с Витамин D3 специално за влечуги, но при липса на такива можете и да използвате ситно смляни черупки от яйца (в никакъв случаи калций за хора!). На малките костенурчета калций към храната се добавя 2 пъти седмично, а на възрастните животни – веднъж на 1-2 седмици. Могат да бъдат добавяни и витамини към храната, но това при едно разнообразно ханене не е непременно необходимо.
Въпреки че са хищници, една част от менюто на водните костенурки трябва да е с растителен произход – листата от глухарче са най-добри в случая заради идеалното съотношение калций/фосфор. Както и при игуаните спанак не бива да се дава за храна заради високото съдържание на една вредна киселина, възпрепятстващата калцирането на костите.

Освен глухарче костенурките ядат най-различни плодове и зеленчуци, водораслите в аквариума и листата на някои неотровни стайни растения – например широко разпространената висяща Традесцантия, която ако не бъде изядена веднага пуска корени във водата и става красива декорация, служеща за “салата”. Това е особено удобно за зимата, когато няма листа от глухарче, а салатите са с ниска хранителна стойност.

Но както вече споменахме водните костенурки са хищници-ловци. Огромно удоволствие им доставя да преследват и ловят жива плячка. Това за малките костенурчета най-често са различните живи храни за рибки – ларви на комари, солнични рачета – артемия (прецедени от солената вода, в която се продават!) и червейчета Тубифекс. Последните трябва да се избягват, защото се събират от изключително замърсени водоеми и могат да пренасят болести. Преди да се дава за храна Тубифексът трябва много добре да се измие на студена течаща вода. Освен това малките костенурчета с голям апетит ядат живи сладководни скариди – мамарци (от рибарски магазин за стръв или събрани под камъните в някоя река), живи щурци (продават се за храна на някои влечуги и паяци), други насекоми, малки рибки с подходящи размери (някоя друга излишна гупа от аквариума) и др. Както вече споменахме гамарусът – или така наречените сушени скариди и други сухи евтини храни “специално за костенурки” са не само неподходящи, но и вредни и трябва да се избягват. На костенурчетата могат също да се дават: жълтък от сварено яйце, малки парченца месо и риба и добре накисната котешка или кучешка суха храна. Месото трябва да не е тлъсто и да е почистено от жили и кости и не трябва да бъде основна храна тъй като съдържа много фосфор. Освен върху парченца риба или месо калциевите или витаминозните добавки могат да бъдат добавяни в малко хладка вода, в която се накисва суха котешка храна. Трябва, обаче, да се внимава със сухите котешки и кучешки храни тъй като, ако бъдат погълнати преди предварително добре да се накиснат във вода могат да се разширят в стомаха на костенурката и това да доведе до фатални последствия.

                                  

Големите костенурки е най-добре да бъдат хранени извън аква-терариума, защото иначе много цапат водата – в леген например. За тях също важи правилото за възможно най-разнообразна диета. Възрастните могат да се хранят с живи и рибки (за стръв от рибарския магазин); прясна цаца (несолена) – от костите в рибата животните си набавят необходимият калции, а от месото важните мастноразтворими Вит А и Вит Д; парчета нетлъсто месо и черен дроб; живи дъждовни червеи и голи охлюви, живи щурци и други насекоми, а също така и най-различни плодове и зеленчуци.
Терариумът на костенурките трябва да е достатъчно обширен, а по-голямата част да е заета от вода – минимум толкова дълбока колкото 2 пъти дължината на най-голямата костенурка. Не е вярно, че малките костенурки трябва да се отглеждат на плитко, за да не се удавят – това важи само за първите дни след излюпването им. В аквариума задължително трябва да има суша – платформа за печене “на слънце” малко над водата, до която води полегата стълбичка. За възрастните костенурки, които вече снасят (на 4-5 години) сушата трябва да е дълбока около 20 см ваничка, пълна с пясък, защото ако няма къде да снесат яйцата си женските понякога ги задържат в себе си , което е много опасно. Над платформата за печене на около 30-40 см трябва да има монтирана насочваща крушка (от тези с посребрена основа, които светят в една точка и топлят повече от обикновените) с мощност 40-60 W, така че температурата непосредствено под крушката да е 35-40°С. Температурата на водата се поддържа с помощта на нагревател за аквариум – за малките не по-ниска от 25-28°С, защото иначе те спират да се хранят и стават податливи на болести. Оптималната температура за възрастните костенурки е 18-22°С, но тя не е от такова значение, както при малките, стига да им е осигурена лампа за печене (все пак не по-ниска от 17°С, защото спират да се хранят). Порасналите здрави костенурки могат да се отглеждат в малки водни басейни на открито през лятото (обезопасени против бягство), а някои могат да се аклиматизират и да презимуват на открито, но това не е за препоръчване, тъй като е рисковано. В природата червенобузите костенурки спят зимен сън от Декември до Февруари, но това в плен рядко е необходимо – популацията във Флорида, например, където температурите са високи не спи зимен сън. За големите, добре хранени костенурки една зимна почивка на 10-15°С и светлина 6 часа дневно оказва благоприатно влияние върху размножаването.

Тези костенурки се развъждат сравнително лесно в терариумни условия – трябва, разбира се да са спазени всички условия относно терариума, температурата и храненето и да имате здрава двойка полово зрели животни. Мъжките костенурки са по-дребни от женските, опашката е по-дебела и дълга, а ноктите на предните им лапички са значително по-дълги.
С помоща на тези нокти мъжкият “гъделичка” женската по бузите, застанал с лице към нея, опитвайки се да привлече вниманието и. Това ухажване продължава по циал ден, когато мъжките са в настроение за размножаване. Често, ако женската е невъзприемчива мъжкият става агресивен и започва да хапе. Не е добра идея в един терариум да се отглежда повече от един мъжки, защото по-слабият ще бъде преследван и тормозен. Ако е спазен периодът на зимен покой женските костенурки снасят от Март до Май (иначе по всяко време на годината) от 4 до 20 яйца в интервал от няколко дни. Ако забележите, че женската ви костенурка става неспокойна , често излиза на сушата и рови със задните крака в пясъка това е сигурен признак че скоро ще снася. Трябва да направите всичко възможно, за да и осигурите спокойствие – другите обитатели на терариума временно се изселват, за да не пречат, а вие внимавате никои да не влиза в стаята, за да не се притеснява животното и ровите в интернет за проекти на прости инкубатори от рода “направи си сам”. След като снесе първата серия яйца в предварително изкопаната от нея дупка, женската ги заравя и се връща обратно във водата. Сега е момента много внимателно да изровите и преместите нейните яйца в инкубатор без да ги въртите или променяте положението, в което са снесени, защото това може да убие зародиша. В рамките на следващите няколко дни женската ще снесе още няколко пъти. Ако са оплодени яйцата се излюпват след инкубация от 65-105 дена в зависимост от температурата – при по-ниска температура (28°С) се излюпват повече мъжки, при по-висока (29°С) – повече женски.

Както всички животни червенобузите костенурки също страдат от болести. По-често срещаните обикновено са в последствие от неправилни условиа на отглеждане:
– Гъбично възпаление на очите – предизвиква се от неправилно и еднообразно хранене с храни, бедни на Вит А (сушени скариди и други подобни) и мръсна вода. Болната костенурка е с подути, почти напълно затворени очи, спира да се храни и е малко подвижна, като без навременно лечение в крайна сметка умира (за съжаление това се случва с много костенурки поради невежество или немарливост на стопаните). В начален стадий заболяването е лечимо. Костенурката се изважда от терариума, които се дезинфекцира с гореща вода, калиев перманганат (от аптеката) или разтвор на белина. Ако има други костенурки те се изкъпват в силно разреден разтвор на калиев перманганат (водата да е бледо розова) за няколко минути и се връщат в основно дезинфекцирания терариум и се хранят главно с риба с добавка на Вит А (рибено масло върху суха котешка храна например).
Болната костенурка се поставя в дезинфекциран съд със съвсем малко преварена вода – така че да може да пие, но не и да си мокри очите. Включва се денонощно лампа, като температурата трябва да е по-висока от обикновено – 30°С на водата и на въздуха 40°С под лампата. В очите и се капят 3 пъти на ден (в по-напреднал стадий и по-често) капки за очи Сулфацетамид – от хуманната аптека, но когато окото е поне частично отворено. В по-тежки случаи можете да се опитате да отворите окото с помощта на нещо меко така че да можете да капнете лекарството в него. Може също да се използва и антибиотиков мехлем за очи – пак от хуманната медицина. Отделно животното се храни насила (устата се отваря с помоща на пластмасова пластинка) с малки парченца риба с добавка от Вит А. Всички тези процедури са много трудни, когато се касае за малко костенурче, но това е еднинствения шанс то да бъде спасено. За да не се стига до там трябва да храните костенурките си разнообразно и пълноценно, а водата да се поддържа чиста.

– Рахит – още едно заболяване, причинено от неправилно хранене. Предизвиква се от липса на калций и Вит Д. При него е характерно омекване и деформиране на черупката. В начален стадий се лекува с добавки от Вит Д3 и калций (специално за влечуги или от смляни черупки от яйца), съчетани с ултравиолетово облъчване от UV лампа (терариумните UV лампи са скъпи, но могат да се ползват и малките халогенки, които се вграждат в окачени тавани или барове и също излъчват UV лъчи) или директно от слънцето (но не през стъкло, защото то спира UV лъчите). Като профилактика срещу това заболяване към храната на костенурките трябва да се добавя Вит Д3 и калций (рибки с костите също).

– Наранявания – обикновено се получават при борби с други костенурки или инциденти с неподходяща аранжировка на терариума. Обикновено заздравяат сами, но най-добре е да отделите нараненото животно в чист съд с преварена вода и да му правите бани с разтвор от калиев перманганат 1-2 пъти дневно.Поддържа се стриктна хигиена. А раната се маже с мазен антибиотиков мехлем, за да не се развие абцес.
– Задържане на яйца – за съжаление понякога се случва женската костенурка да не може да снесе всичките си яйца и останалите в тялото и да предизвикат смъртоносно възпаление. Колкото и тъжно да звучи, по-добре е животното да бъде “приспано”, за да не се мъчи. На Запад в “белите” държави това животозастрашаващо състояние е лечимо посредством цезарово сечение, но за съжаление мнозинството български ветеринари си нямат понятие от лечение на влечуги. Болното животно видимо се измъчва и отваря устата си все едно не му достига въздух – което може да се обърка със задавяне или пневмония, но всъщност е признак че костенурката изпитва нетърпими болки и трябва да бъде отървано от мъките. Сигурно доказателство, че става въпрос именно за задръстване с яйца е рентгеновата снимка, на която се виждат още яйца месеци след като костенурката е снесла, както и червеникаво-кафяви течения от клоаката. За да намалите риска от подобни неприятни ситуации трябва да осигурите на костенурката, която ще снася съд с пясък за снасяне и необходимото спокойствие

– Белодробно възпаление (Пневмония) – това заболяване се предизвиква от бактери в белите дробове. Причина може да е настинка, отслабена имунна система и неправилно хранене. Болното животно диша с отворена уста, спира да се храни слабее и е неактивно. За щастие в начален стадий е лечимо – при съмнение за Пневмониа веднага занесете животното на добър ветеринар, които ще ви даде подходящ за случая антибиотик. Освен антибиотика лечението включва повишаване на температурата повече от нормално (30°С на водата), като крушката за печене свети денонощно. Костенурката може да спре да яде – не я насилвайте ако не иска, големите и добре хранени животни могат да издържат много дълго без храна.

Кучета – Как човекът срещна кучето

11 ное.

Историята на кучето започва преди около 40 милиона години през Еоцена. През този втори период от Терциера, новата ера на земята, живеели малки, яки месоядни хищни животни, наречени Miacidae. Така се нарича семейството на древните хищници. От тях се развили новите хищници, сред които и родът Cynodictis. Техните наследници Tomarctus се считат за преки прародители на вълка. А той, както ще разберете, по всяка вероятност е родоначалник на кучето.
Още преди пет милиона години, към края на Терциера съществувари много родове от така наречените кучеподобни, наричани още Canidae /лат.“canis“- куче/. Центърът на появата им е Северна Америка. Там е живял родът Hesperocycon, чиято челюст прилича на челюстта на днешните кучета. Черепът им също притежавал типични за кучетата белези. Hesperocycon вероятно е прародител на вълците, койотите, хиените, енотовидните кучета и лисиците, които в продължение на милиони години са се развили от този първоначален род.


По отношение развитието на живота на земята кучето и човекът са се сближили сравнително неотдавна, преди около 14 хиляди години, тоест в края на последния ледников период. Намерени са пещерни рисунки, които показват кучето като придружител по време на лов. Може също да се предполага, че са го използвали като пазач именно пред тези пещери.
Но още преди това по целия свят хората били следвани неотстъпно от подобни на вълците и чакалите животни. Четирикраките се хранели с останки от ловната плячка на хората, като понякога самите те ставали техни жертви.
Може да се каже и обратното: страхът от вълка води началото си още по-отдавна.
Преподавателят от Виенския университет, палеонтологът проф. д-р Е. Тениус /палеонтологията е наука за животните и растенията от минали периоди в развитието на Земята/ дава следното определение на канидите: „Съвременните животни, подобни на кучета, са единна група хищни животни, приспособени към начин на живот в постоянно движение, както и към разкъсване на плячката при улов“. Към зоологическото семейство Canidae спада наред с някои други и родът Canis. Към него принадлежат вълци, чакали и койоти. Други родове каниди са например лисиците, гривестите вълци, енотовидното куче, горското куче, хиеновидното куче или голямоухата лисица. На семейство Canidae са противопоставени подобните на котки /Felidae/. При ловуване те се придвижват с пълзене и удрят плячката си с предна лапа, за да я умъртвят.