Императоески скорпион

Скорпионите стават все по-популярни за домашни любимци, като най-вече това е валидно за Императорския скорпион. Тези любимци са тихи, чисти и лесни за отглеждане, но не са подходящи за държане в ръце. Продължителността на живота им е между 6 и 8 години.
Императорските скорпиони не са особено опасни, за разлика от други видове скорпиони. Тяхното жило може да се сравни с това на пчела и ужилването е болезнено, но обикновено не се налага медицинска намеса. Все пак, както и при пчелите има вероятност да сте алергични към отровата, така че най-добре да не опитвате. Според специалистите Императорския скорпион е по-вероятно да ви ощипе с щипките и това е също болезнено. Във всеки случай държането на скорпион в ръце не се препоръчва и не само заради рисковете, а и заради това че скорпиона може да се стресира. Ако все пак хващането на скорпиона е наложително, то се препоръчва скорпиона да се хване за края на жилото и това да стане с дълги пинсети, чиито върхове са в пяна.
Императорският скорпион е с дължина около 15см. Те са черни с зелени или кафяви отенъци и имат впечатляващи щипки.
Отглеждане
Осигуряването на подходяща среда е най-трудната част за отглеждането на скорпиони. Подходящата температура и влажност е жизненоважна за тях. Императорските скорпиони могат да се отглеждат самостоятелно и на групи. Ако се отглеждат на групи трябва да им осигурите по-голям съд, в който по възможност да има два пъти повече места за криене от броя на скорпионите и всеки да си има свое място. Ако има признаци на агресия между скорпионите, то трябва да ги разделите.

Императорските скорпиони произхождат от Африка и живеят в топла и влажна среда и са активни през нощта. Тези неща трябва да се имат в предвид, когато се създава мястото им за обитаване. Стъклените аквариуми са най-лесния избор за приютяване на скорпиона, като трябва да имате капак за аквариума. 40-литров аквариум е достатъчен за един скорпион, а ако имате група трябва да им отделете поне 80-100 литров аквариум. Не трябва да им се предоставя много по-голямо пространство, тъй като няма да могат да си ловят плячката. Относно субстрата, с който трябва да покриете дъното на аквариума има различни мнения, но обикновено се използва пръст или торф. Каквото и да изберете то трябва да e дълбоко между 8 и 15см, за да позволи на скорпиона да изкопава дупки. Като места за криене може да поставяте дървесни кори, гладки камъни или счупени керамични гърнета. Поставянето на торфен мъх по повърхността на аквариума ще помогне за запазване влагата в средата. Скорпионите може да си пренаредят декорациите и ако нещата изглеждат разхвърляни след тези пренареждания най-добре е да ги оставите така или в противен случай скорпионите може да се стресират. Субстратите трябва да се държат влажни, но не мокри. Температурата, която трябва да се осигури е между 20 и 30оС, като за препоръчване е над 35оС. Температурата трябва да се движи нагоре надолу в тези граници, за да може скорпиона да регулира своята температура на тялото. За да изпълните това най-лесно е да използвате нагряващо се килимче, което да се постави под аквариума. То не трябва да покрива повече от 1/3 от дъното на аквариума, за да може скорпиона да се мести от по-топло на по-студено. За да се уверите, че осигурявате подходящите температури може да поставите термометри на няколко места в аквариума. Тъй като са нощни животни, скорпионите нямат нужда от специално осветление.
В природата скорпионите се хранят с насекоми и малки гущери. В домашна среда те могат да се хранят с щурци, молци, пеперуди или някой червеи. Възрастният скорпион се нуждае от само 3 до 6 големи щурци на седмица. Желателно е да се хранят нощем, както е и в природата. Необходимо е да им се осигури и плитка чиния за вода.

Тигров саламандър

Тигровите саламандри са поразително красив вид саламандри и често са гледани като домашни любимци. Те могат да доживеят до 25 години, големи са и обикновено могат да бъдат опитомени, въпреки че поради чувствителността на кожата си не трябва да бъдат държани в ръце. Родината на Тигровите Саламандри е Северна Америка, където са разпространени на големи територии и са защитен вид. Основното оцветяване на тигровия саламандър са жълти петна и точки на черен фон, като различните шарки и наситеност на цветовете варира измежду различните подвидове. Саламандрите започват живота си като ларви, като има случаи някои ларви никога да не преминат през метаморфозата към възрастни земноводни. Докато са ларви, саламандрите могат да бъдат поставени в малък аквариум с няколко камъка, между които да се крият. Ларвите трябва да се отглеждат при температури 18-21оС, като трябва да има добра филтрация и аерация на водата. След период от около няколко месеца до година ларвите ще загубят хрилете си и ще изплуват от водата. Тогава ще трябва силно да намалите количеството вода, при която ги гледате и да им предоставите суха почва. Субстратът, с който трябва да се запълни терариума трябва да позволява ровене в него и издълбаване на дупки. Може да използвате саксийна пръст, торф, стърготини от дървесни кори или торфен мъх. Субстратът трябва да е такъв, че да може да бъде поддържан влажен и затова поставянето на дребен чакъл не е подходящо. Трябва да вземете в предвид, че саламандрите имат добър апетит и произвеждат много нечистотии и терариумите им трябва да се почистват редовно. В терариума трябва да се поставят също растения, парчета дървесна кора, камъни и други неща, които могат да се използват за криене. Температурите, които трябва да поддържате са 18-21оС, като не трябва да надвишава 22оС. Друго нещо, което трябва да поставите в терариума е плитка, но голяма чиния с вода. Водата освен за пиене, саламандрите ще използват и за намокряне и киснене, и съответно трябва да се подменя редовно. При почистване на терариума използвайте много гореща вода без почистващи препарати. Саламандрите имат много чувствителна кожа и лесно ще абсорбират химикали през кожата си. Не е необходимо ултравиолетово осветление, но трябва да има таймер на осветлението, което да осигурява цикъл на осветяване от тъмно към светло наподобяващо средата, в която живеят в природата.
Както споменахме вече, саламандрите имат добър апетит и трябва да се внимава да не се прехранват, тъй като ще затлъстеят. Малките ларви се хранят с безгръбначни, като Дафния, морски скариди, насекоми, малки риби и червеи. Възрастните саламандри могат да бъдат хранени с насекоми като щурци, земни червеи, различни видове насекоми, а от време на време дори новородени мишки. Поради размерите и силата на възрастните саламандри те не трябва да се отглеждат заедно с малки индивиди.
Саламандрите не трябва да бъдат хващани с ръце, освен когато е наистина необходимо, тъй като солите и мазнината по кожата ни може да им навреди. Когато наистина това се налага трябва да си измиете добре ръцете със сапун, след което внимателно да ги загребете.
Тигровите саламандри обикновено лесно преодоляват своята срамежливост и стават много отзивчиви, като често отиват до страната на терариума, от която идвате и ще очакват да им дадете храна. Саламандрите са красиви домашни любимци, които ще ви донесат много удовлетворение за грижите, които полагате за тях.

Киви – малка витаминна “бомба”

Кивито е вид покритосеменни растения от род Актинидия. „Кръстено“ е на националната и гербова птица на Нова Зеландия. От там растението е пренесено в Южна Америка и Курилските острови. По-късно е аклиматизирано в Европа, включително и в България. У нас този плод е внесен от Франция преди малко повече от десетина години и засега се отглежда в някои сортово-изпитателни станции предимно в по-топлите райони на страната. Отглежда се много добре в Китай и страните от Далечния Изток.

Кивито представлява дървообразен висок храст – многогодишна лиана, достигаща до 20 метра, с много едри (15-20 см), красиви листа, опадащи през есента. Актинидията е двудомно еднополово растение – има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври и са готови за ядене през декември. Те са цилиндрично закръглени, тежат от 50 до 100 грама.

Дивите видове на кивито са много. Само два са културните сортове – Actinidia chinensis и Actinidia deliciosa, предназначени за консумация в прясно състояние. Те имат кафява, мека, мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки, които са изключително богати на витамини.

Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи. През ХIХ диви форми попадат в Нова Зеландия и стават основа на днешните сортове. Днес най-много от тези плодове произвеждат Нова Зеландия и Чили – 270 000-280 000 тона годишно. Кивито е капризно и взискателно растение, чието отглеждане изисква редовно напояване и висока влажност па въздуха. Предпочита западно изложение. Лекото засенчване му действа добре. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик. Когато е в покой, понася температури до минус 30 градуса. Размножава се най-лесно и най-бързо чрез вкореняване на зелени и зрели резници.

Хранителен състав на кивито

В 100 грама от този екзотичен плод се съдържат 49 килокалории, 0 г мазнини, 1 г белтъчини, 11 г въглехидрати и 2,6 г влакна. Плодовете съдържат 80+ % вода, 18 % сухо вещество, в което 9-12 % захари, 1 % киселини, 1,6 % протеини, над 300 мг витамин С. В състава му влизат също и витамин В1, витамин А, ензимът актиния или актинидин (който помага за смилане на месото), минерални соли на калия, фосфор, калции, хлор, сяра, магнезий, натрий, желязо и др.

Здравословни ползи

Кивито се нарича от източните народи “плод на здравето”, поради сравнително високото съдържание на витамини. Някои го наричат „витаминна бомба“, а причината за това се крие в съдържанието на различни ценни вещества под кората на зеления плод – захари, органични киселини, пектин, фитонциди, витамин Р и най-вече – витамин С.

Кивито е изключително богато на витамин С – съдържа повече от всеки друг цитрусов плод и 8-10 пъти повече от съдържащото се в лимона количество. Не бива да се отминава и съдържанието в него на калий, калций, целулоза, натрий, магнезий и желязо. Всичко изброено дотук предполага лечебни качества. Препоръчва се при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания, при физическо и умствено претоварване, при проблеми с храносмилането и лениви черва.

Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции. Ето защо приемането му е много подходящо през зимните месеци, когато организмът отслабва като цяло. Кивито помага при много болести, свързани с кръвотечения, заразни заболявания, простуда, грип, пневмония, анемии, инфекции.

Плодът е много подходящ за хора, претърпели операции, при които раните трудно зарастват или пък са с тежки фрактури на костите. Благодарение на способността си да „изгаря“ мастните натрупвания в артериите и по този начин да снижава риска от образуването на тромби, кивито може да допринесе много в борбата със сърдечно-съдовите заболявания.

Благодарение на високото съдържание на витамин С и ценния си минерален състав, кивито е мощен имуностимулатор, силен антиоксидант, ензимен кофактор, необходим за протичането на нормалните метаболитни функции в организма, с роля за образуването на колаген, т.е. за възстановяването на съединителната тъкан.

Как да си изберем киви и какво да приготвим с него

При покупката на киви трябва да се избират твърди и здрави плодове. На стайна температура за няколко дни доузряват. Ако са прибрани в хладилник, този срок се удължава до няколко седмици. През това време кивито не губи от вкусовите си и хранителни свойства благодарение на мъхестата си зеленикаво-кафеникава обвивка. Като плод кивито се яде след обелване на мъхестата ципа и има изключителни вкусови и здравословни качества.

Използва се и в кулинарията за ароматизиране и омекотяване на месо и риба. Тези качества на кивито се дължат на ензима актинидин. Той прави месото по-крехко. Освен за консумация в прясно състояние, плодовете се използват и за преработка. Консумира се в свежо, в изсушено състояние, използва се за приготвяне на сиропи, конфитюри, мармалад, сладка, кремове, салати, ястия, сладолед и други храни и напитки. Специфичният сладко-кисел вкус на плода го прави много подходящ за закуска, плодови салати и коктейли.

Под формата на напитки кивито участва във всякакви комбинации за диетични сокове, свежи безалкохолни коктейли с други плодове, алкохолни коктейли с водка, бърбън, текила, кампари и т.н. В сладкарството кивито се употребява в сурово състояние, тъй като при топлинна обработка променя вкусовите си качества, както и цвета. Предпочитано е при украса на торти, палачинки, плодови салати и други. Някои го използват наред с лимона за украса на месни ястия и риби. При варене то губи от качествата си. Затова се препоръчва да се сервира в натурален вид. Тогава кивито запазва своя цвят и цялата свежест на вкуса. За любителите и на соленото, и на сладкото представяме по една рецепта с киви.

Салата с киви: Необходими продукти за 2 души: 1 киви, домат, връзка босилек, 2 твърдо сварени яйца, зелен лимон, зехтин, настърган пармезан, скилидка чесън, 200 г крехък бекон. Приготовление: Доматът се попарва и обелва, нарязва се на две половинки, като се отстраняват семките и сокът. Сърцевината се нарязва на ситно. Кивито се обелва и разрязва по дължина, като се отстранява твърдата част, а меката част се нарязва на малки парченца. Разбърква се с доматите, 3 лъжици зехтин, чесън и няколко листенца босилек. Беконът, нарязан на тънки лентички, се нарежда върху чиния. Върху всеки бекон се поставя малко домат и киви, поръсва се със ситно нарязаното яйце и пармезан. Украсява се с тънки парченца лимон. Посипва се с черен пипер.

Сладолед от киви: Необходими продукти: 4 бр. киви, обелени и нарязани; 500 мл неподсладен ябълков сок; 1 с.л. лимонов сок; 1 ч.л. настъргана портокалова кора. Приготовление: Кивито, ябълковият и лимоновият сок се разбиват. Добавя се портокаловата кора. Получената смес се оставя във фризера да стегне, след което се разбива, докато стане пухкав сладолед. Връща се обратно във фризера до втвърдяване. Преди сервиране да се остави на стайна температура за около 10 минути.

Здравословни рискове

С идването на лятото изобилието от плодове и зеленчуци става все по-голямо. Все повече хората наблягат на салатите и ароматните подправки. Всички те обаче освен полезни могат да се окажат и вредни за здравето. Причината е, че немалко хора са алергични към някои от тях.

Целината и кивито са най-честите причинители на алергични реакции сред подправките и плодовете. Кивито може да доведе от лека до изключително тежка алергична реакция. Вкусният плод може да е особено опасен за децата. Сред възрастните обикновено реакция се получава при тези хора, които са чувствителни към полените на брезата. Причината е, че в кивито и семената на дърветата има еднакви алергени. При голяма консумация на киви може да се развие алергична реакция, характеризираща се със силен сърбеж в устната кухина, подуване на устните, отток на лигавицата на глътката, а оттук и затруднено дишане и задушаване.

Варенето и печенето на плодовете и зеленчуците намаляват алергичните им възможности. Степента на узряване също има значение. Колкото по-узрели са плодовете, толкова по-голяма е възможността да възникнат проблеми. Интересно е да се знае, че повечето болни с алергия към латекса имат и прояви на кръстосана алергия към някои хранителни продукти, сред които и киви, банани, кестени, авокадо и домати.

Подходяща съставка за козметични продукти

Поради съдържащите се в кивито витамини, то е много полезно за кожата на лицето. Съставките му са полезни за тонизиране, почистване и стягане на кожата, придавайки й младежки вид. Кивито прави кожата неотразима. Екстрактът от плодовете на кивито подпомага възстановяването на блясъка на кожата, редуцира фините бръчки, хидратира и премахва тъмните кръгове под очите. То е изключително подходяща съставка за козметичните продукти с ефект против стареене. Неговата основна функция в козметиката е да отделя умрелите клетки на кожата, да заглажда релефа и да стимулира обмена на епидермалните клетки – това е благодарение на ферментите и витамините, които съдържа. Много водещи козметични марки използват екстракт от киви за производство на кремове за лице и ръце, тонизиращи и почистващи продукти за лице, маски за лице, пилинг продукти.

Поради опасността от алергична реакция, преди да се посегне на кивито като средство за разкрасяване, е задължително предварително да се направи тест за чувствителност. Това става чрез нанесяне на каша от киви на сгъвката на ръката за няколко минути. Ако няма никакви неприятни усещания и зачервявания, може да се възползвате от разкрасителните му свойства. За любителите на домашни маски предлагаме следните две предложения:

• Почистваща маска – намачкайте добре едно киви до постигането на еднородна смес. Нанесете щедро на лицето. Ако маската леко пощипва, значи тя е ефективна. След 15 минути свалете сместа с хладка вода и нанесете лек овлажняващ крем.
• Подхранваща маска – смесете половин банан и едно киви до образуването на хомогенна смес. Добавете две чаени лъжици изцедено кисело мляко. Нанесете маската на предварително почистено лице. Оставете да действа 15-20 минути, след което я отстранете с хладка вода.

Един добър помощник по време на диета

Един от най-големите плюсове на кивито е, че е нискокалорично. Можем без угризения да го отнесем към храните с „отрицателни калории“, при чието усвояване организмът губи повече калории, отколкото получава. Кивито е превъзходен плод за тези, които спазват диета, тъй като е беден на калории и лесносмилаем от организма. За отличните диетични свойства на плода допринася съдържанието на ензима актинидин, който е много благоприятен за разграждането на усвоеното от организма месо, особено червеното. Редовното консумиране на киви определено може да помогне за вашето вталяване. Освен това така ще се възползвате от богатото му съдържание на минерали и витамини, които са изключително полезни за здравето на всеки!

Източник: Киви – малка витаминна “бомба” http://www.bb-team.org/articles/3760_kivi-malka-vitaminna-bomba#ixzz1fqsrHwd7

Mорските свинчета

Морското свинче (Cavia porcellus) спада към сем. Свинчета (Cavidae). Негова родина е Южна Америка, където обитава и днес в диво състояние долините на Андите. Още преди 4000 години този кротък гризач е бил напълно одомашнен от древните инки, които го използували за храна. През XVI век холандски мореплаватели са го пренесли в одомашнено състояние от Перу в Европа. Но защо това интересно добродушно животинче било наречено морско свинче, въпреки че няма нищо общо нито с морето, нито със свинете? Очевидно първата част на името е взаимствана от факта, че този гризач е бил пренесен през морето (поради това по-правилно би било да се нарича презморско), а втората част може би е получило от свинеподобните пискания, които морското свинче издава при уплаха и глад.

Най-старите членове на семейство Cavidae живели по време на Миоцена. Днес има три рода и над 20 вида от това семейство, според биологическата класификация. Всички все още диви животни от това семейство живеят в Южна Америка. Морското свинче (Cavia Aperea Porcellus), което отглеждаме у дома, е одомашен вариант на дивото перуанско свинче (Cavia Aperea Tschudii), което обитава планинските райони на Перу и Чили. То съществува от повече от 40 млн. години. Дивото морско свинче е одомашено от перуанските индианци и отглеждано от тях за храна и религиозни ритуали между 9000 и 3000 г.пр.н.е. Въпреки това, по-важните източници, от които черпим информация за морското свинче, не са толкова стари. Те датират от 900г.пр.н.е. (от преди почти 3000г.). Подобни сведения се намират по северните планински части на Перу, крайбрежните равнини на Еквадор (от 500г. пр.н.е.) и в долина в северното крайбрежие на Перу (от 200г.пр.н.е.)

Когато испанците открили Америка, морското свинче било пренесено в Европа, където веднага се превърнало в домашен любимец. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Кралица Елизабет I имала морски свинчета като домашни любимци.

В наши дни едрата порода морски свинчета все още се отглежда за храна в Чили и Перу и годишно се добиват тонове месо. На различните езици името на морските свинчета е различно, защото хората от различните европейски страни са го възприели различно при донасянето му с презокеанските кораби. Английското име guinea pig идва от факта, че животинчето е струвало 1 гвинея (парична единица). Французите го наричат Cochon d’Inde – индийско прасенце, а испанците – Conejillo de Indias – индийски заек. Немското Meerschweinchen, което се превежда буквално на български като морско свинче, идва от странните „свински“ звуци, които малкият гризач издава, и донасянето му отвъд океана. В този смисъл по-правилно би било да се нарича „презморско свинче“. То било донесено през 1670 от холандски моряци като домашно животно (по този начин между другото европейците се запознали и с редица птици).

Дивият предшественик на малкото животинче, което днес отглеждаме у дома, се нарича Cavia Tschudii. Някои изследователи считат, че домашното морско свинче и този див предшественик са толкова близки, че са едно и също нещо. Споровете стигат до там, че учени залагат репутацията си, твърдейки, че дивите морски свинчета, които днес обитават Южна Америка, и домашните свинчета, са едно и също, просто едните са опитомени, без да има генетическа разлика, която да ги определи като отделни видове.

Дивото свинче има козина тип Агути, цветове от топло кафяво до сивкаво. Неговата козина не е така гладка и мека като на домашното, тялото му е по-дълго, ушите по-малки, а муцуната издължена. Най-рядко се срещат черни диви морски свинчета, затова в народната традиция точно те имат особено значение. Възрастните диви свинчета тежат около 700 грама, и живеят около 3 години. Тук трябва да се отбележи, че домашното свинче може да доживее повече от 10 години, а ако е отглеждано с индустриални цели, може да тежи десет пъти повече.

Дивите морски свинчета обитават скалисти местности, савани, крайни райони на гори, както и на блата в Южна Америка. Ареалът им е от Колумбия до Венецуела и от Бразилия до северна Аржентина. Дивите свинчета живеят на малки стада до по 10 животни. Те не си правят бърлоги, но търсят убежища в изоставени бърлоги на други животни. Чифтосват се през цялата година, но женските имат не повече от две котила от по 1 до 4 малки годишно. Най-активни са през нощта, за разлика от домашното свинче, което е дневно животно.

Първи сведения за морското свинче идват от швейцареца зоолог Конрад Геснер, 1554г. Домашното морско свинче било описано за пръв път в науката от Карл Линей през 1758, но тогава видовото му название било погрешно определено – Mus Porcellus (т.е. свързвало го с мишките, от които морското свинче е доста различно генетически). По-късно, когато европейците опознали морското свинче и методите за класификация се усъвършенствали, малкото животно било наречено Cavia Porcellus, както е извество на биолозите и до днес. Отначало било отглеждано в Холандия и през 1680 заопочнало да бъде изнасяно към Англия и Франция.

Отначало морските свинчета били скъпи животни. Постепенно се разпространили, станали достъпни и любими на европейците, като първият клуб на любителите на морски свинчета е открит в Германия през 1988г.

Лесен хранителен режим

Хранителният режим стои в основата на здравето, работоспособността и външния вид. Ако изберете подходящ хранителен режим, вие ще се чувствате жизнени, енергични, сити, уверени, с добро самочувствие и настроение, излъчването ви ще бъде приятно за вас и за околните. Работата ще ви се отдава и ще ви спори.

 

Попитайте се искате ли да бъдете такива. Ако отговорът е “Да”, всички препятствия могат да бъдат преодоляни. След това просто започнете да се храните правилно и не губете никакво време. Коригирайте нещата, ако се налага. Наистина са прави хората, като казват “Здрав дух – здраво тяло”.

 

Това е един универсален хранителен режим, подходящ за всички възрасти и е лесен за изпълнение.  И така…

Сутрин

Много важно е да не се пропусне закуската в къщи. Всичко е въпрос на организация и воля да закусвате всеки ден. Чаша минерална вода, чаша кафе без захар и купа с кисело мляко (прясно мляко) с овесени ядки (фини или едри), овкусени по ваше желание с парченца плод – грейпфрут, банан, киви, праскова, чаена лъжичка мед. Това е всичко.

Ползата от такава закуска е голяма. Ще се чувствате сити и ще ви е леко. Действието на тази закуска продължава до обяд. На работното място можете да пиете минерална вода, вместо да хапвате чипсове, вафли, снаксове, солети, при положение че почувствате лек глад.

Това изисква сутрин да забравите мисли като “Измивам се, минавам край OMV-то, оттам купувам кифлички и кафе”. Както казах, всичко е въпрос на организация и желание.

Ето няколко препоръчителни действия, за да се справите по-лесно със сутрешните проблеми, досегашни навици и различни оправдания, че нямате време да си приготвяте закуската в къщи:

1. Ставате от сън
2. Усмихвате се, защото усмивката е витамин за вашето тяло
3. Пускате любима музика за настроение (много важно при храненето)
4. Изпивате чаша вода
5. Приготвяте кафе (аз го предпочитам в джезве, защото ароматът му ме настройва страхотно)
6. Влизате в банята за обичайните сутрешни процедури
7. Изпивате кафето и изяждате вкусната и енергийна закуска.

Това за мен е “Златното хранене”. Без него не мога!

Овесените ядки са “бавни” въглехидрати. Такива въглехидрати, когато се приемат сутрин, зареждат с енергия и са много важни за старта на работния ден. Енергийният ефект се увеличава и от белтъчините в млякото. Ако сте поставили в млякото и един банан и/или праскова, количеството на въглехидратите се увеличава значително. Грейпфрутът или кивито от своя страна са възможно най-подходящите плодове както за диети, така и за витаминозен старт за деня.

Междинна закуска

Някъде около два часа преди да обядвате е добре да направите една междинна закуска. Ето една “глезотийка”, която ще ви хареса – 50г. ядки (кашу, бадеми, орехи, лешници) с плод. Аз препоръчвам това да е киви. Той е вкусен и богат на витамини. Избягвайте фъстъците. Някои диетолози дори не приемат фъстъка за “ядка”. Аз лично също не препоръчвам фъстъци, особено за хора с нежен стомах. По-универсални ядки са лешниците или бадемите.

Значението на междинната закуска е да ви осигури полезни мазнини. Не се страхувайте от мазнините. Това са полезните мазнини, в подходящото количество и приети в подходящото време.

Обяд

Ако ползвате ресторантче (барче, закусвалня и т.н.) или фирмения стол, ориентирайте се без колебание към пилешка пържола (по-добрият вариант е пилешка пържола от гърдите) и салата. Изборът на салати през цялата година е сравнително голям – зелена салата, домати, краставици, зеле, моркови, броколи, червено цвекло.

Салатите са богати на фибри – най евтиният източник сред тях е зелето, което е много хубав вариант за салата. Фибрите чистят стомаха и ви карат да се чувствате сити. Не случайно в диети се препоръчват зеленчуци – не само заради витамините и минералите в тях, а именно заради чувството на ситост, което няма да ви кара да ядете калорични неща – вафли, сникърси и други непотребни сладки.

През зимата избягвайте туршиите, защото от тях няма смисъл за диетичното хранене.

Пилешкото месо можете да замените с друго месо, например бяла риба, хек, риба тон, крехко телешко, контрафиле или пуешко.

Откажете се от десертите, макар че са привлекателни. Те съдържат прости захари и носят празни калории, които ще се полепят по вас като мазнини и предизвикват сънливост. Бих ви препоръчал да се откажете и от супата. Яжте хляб единствено, ако е пълнозърнест и препечен.

Ползата от такъв пълноценен обяд е огромна. Преди всичко той осигурява ресурс от хранителни вещества. Ще имате и желание да се захванете отново с работата си.

Следобяд

Можете да изпиете чаша кафе. Вода или чай – също.

Вечеря

Това е времето, в което вашият хранителен режим трябва да приключи, отново по правилния начин. Препоръчително е вечерята да бъде наистина лека. Ако сте се придържали към по-горните правила за хранене, би следвало вечер да изпитвате глад, но повярвайте, той не е “зверски”. Защото организмът вече е приел почти всичко, което му е нужно, за да бъдете работоспособни и пълни с енергия. Именно гладуването през деня е причината за “зверски” апетит вечер.

Ставайте винаги леко гладни от масата. Сигналите за ситост достигат до главния мозък чрез хипоталамуса, на който са му необходими около 15 минути за реакция. Така че, вечерятя трябва да е лека.

Вашата лека вечеря може да се състои от: парче риба (за препоръчване е да бъде по-постна) или пилешко месо или по-крехко телешко месо. Непременно комбинирайте със салата от кълнове или зеленчуци.

Ползата от такава вечеря е голяма – осигурявате си белтъчния прием и спокойния сън.

Ако все пак огладнеете по-късно през нощта, защото примерно сте си взели някаква работа за свършване от офиса, внимавайте към какво посягате. В късните часове можете да хапнете малко парче месо с малко салата, малко фъстъчено масло. Особено важно е количеството да е малко.

 

FAT BURNING ЙОГА

Специфичните йогийски упражнения, наречени асана, имат за цел да изградят едно  здраво и силно тяло. Имащи голям здравословен ефект, те помагат при лечението на много заболявания и предпазват от появата на други. Подобряват функциите и дейността на всички вътрешни органи и системи в тялот: сърдечно-съдова, кръвоносна, нервна , храносмилателна , отделителна. Регулират хормоналния и енергийния баланс, както и обмяната на веществата. Засилват концентрацията на ума и подобряват дейността на мозъка. Забавят процесите на стареене. Заздравяват гръбначния стълб. Повишават мускулната сила, гъвкавост и издръжливост. Огъвкавяват всички стави, мускули и сухожилия. Оформят тялото пропорционално и атлетично. Разтягането на мускулите  при различните асани релаксира тялото, зарежда го с енергия и го тонизира.

Уникалното съчетание от йогийскипози (асани), наречено  FAT BURNING YOGA , укрепва и издължава мускулните влакна, тонизира тялото , подобрява циркулацията на кръвта, масажира вътрешните органи , регулира обмняната на веществата , като с това подпомага редуцирането на наднорменото тегло.

Заедно с ползата за физическото здраве , FAT BURNING YOGA  ви  тонизира и изпълва с енергия, като отпушва енергийните канали в тялото, подпомагайки свободното протичане на енергия. Ефектът е подобряване на настроението , прилив на енергия и отстраняване на физическото, умствено и психическото напрежение.

FAT BURNING YOGA  се опира изцяло на принципите на класическата йога, като редува повторения от динамични йогийски упражнения и съответните статични пози (асани). Конструирани са така , че да оказват въздействие върху всички мускулни групи , органи и жлези. Много от тях имат и лечебен ефект.

– Динамични упражнения –при тях движението се синхронизира с дишането – тонизират и укрепват всички мускулни групи , „повдигат” и оформят силуета.

– Огъващи гръбнака пози – поддържането на здрав и гъвкав гръбнак  ни гарантира добро здраве и дълголетие. Тези пози огъват гръбнака напред, назад , настрани и го усукват. По този начин го поддържат здрав и гъвкав и успешно отстраняват различни здравословни проблеми в него.

– Обърнати пози – при които главата е надолу. Отлично тонизират и зареждат с енергия. Кръвта циркулира по-пълноценно по места в тялото ,  където по принцип трудно достига – стимулират работата на мозъка, оросяват добре скалпа ( което стимулира растежа на косата), кожата на лицето и шията. Оказват благотворно влияние върху цялото тяло и  се считат за най-ефективните асани.

– Балансиращи пози – подобряват равновесието на тялото, укрепват мускулатурата и засилват концентрацията на ума.

FAT BURNING YOGA  е осъвременена , изгаряща мазнините йога – съчетание от динамично и статично изпълнявани йога асани , водещи до изгаряне на излишните мазнини. Акцентът е поставен върху проблемните  зони на тялото – ханш,талия, корем и бедра, които отлично се стягат и оформят. Подобрява мускулния тонус и засилва метаболизма , перисталтиката и  функцията на щитовидната жлеза  – основните фактори  за отстраняване на излишни мазнини и нормализиране на теглото.

Водата – източник на здраве и красота

Безспорна е ролята на водата за наличието на живот. Във всеки един организъм тя играе ролята на разтворител, на химичен реагент, на среда за извършване на химични реакции. Тя осигурява транспорта на източници на енергия, ензими, хормони, биологично активни вещества, но също и отнасянето на токсични крайни продукти на обмяната. Не малка е ролята и и като терморегулатор, а също и фактор за поддържане на определени обеми и налягане като кръвното, вътреочното, вътремозъчното и др.

Човешкото тяло съдържа около 70-75% вода при новородените до около 60% на средна възраст. Две трети от нея е вътрeклетъчно разположена. Тя е разпределена неравномерно в отделните тъкани и органи, като най-висок е процентът в нервната – 84, следван от бъбреците (80), мускулите( 77), кожата (70). В мастната тъкан съдържанието й е най-ниско – едва 10%, поради което у хората с наднормено тегло общият процент е по-нисък в сравнение с този у слабите. Извънклетъчната вода участва в плазмата, лимфата, в състава на вътреочната, вътреставната течност, както и тази в перитонеалната, плевралната и перикардната кухина, в ликвора и др.
За да бъде постоянен обемът на телесните течности, необходимо е да има баланс между приема и загубата на вода от организма. Последната се осъществява през отделителната система – средно около 1500 мл/24ч, чрез дишането – около 300 мл/24ч, чрез потта, както и невидими изпарения през кожата – 700-800мл/24ч, с изпражненията – около 100-150мл/ ден.

Днес все по-често хората употребяват газирани напитки, забравяйки колко полезна и жизненоважна е водата. Предлагаме ви десет причини, поради които да пиете вода.

1 Освежава и подмладява кожата.
Днес жените полагат огромни усилия в грижата за кожата си и в усилието да съжранят жизнеността младостта и.  Често, обаче се пренебрегва водата като изключително ефикасно средство за подмладяване на кожата. Редовното пиене на вода увеличава жизнеността и подобрява тургура на клетките, овлажнява кожата отвътре, а не само в областта на епидермиса, повишава еластичността и предотвратява сухотата й.
2 Изчиства токсините от организма.
Водата има особено добър ефект върху стомашно-чревния тракт. На всички е известно, че бъбреците са естествен филтър на организма и правилното им функциониране е пряко обвързано с всекидневното количество изпита вода.

3 Та е важна за правилното храносмилане.
Водата не само предотвратява, появата на запек, но и участва пряко в усвояването и преработването на храната и в химическите реакции, свързани с тях. Въглехидратите и протеините, които организмът ни използва като основни енергийни източници, се пренасят по кръвоносната система именно чрез водата. А пак благодарение на нея преработените вещества се отделят при уриниране.
4 Понижава риска от инфаркт.
Установено е, че хората, които пият дневно поне по 5 чаши вода, са заплашени в много по-малка степен от инфаркт и сърдечни заболявания в сравнение с онези, които се ограничават до 2 чаши.  

5 Регулира телесната температура.
Водата е чудесен охладител. След активни спортни занимания    често прибягваме към различни разхладителни обикновено сладки напитки. Обаче е установено, че водата има много по-добър терморегулиращ ефект, отколкото газираните напитки със (или без) захар.

6 Водата е важна за мускулите и ставите.
Водата е основният материал за образуването в телата ни на специална течност, която е своеобразен смазочен материал. Спортистите, особено онези, които практикуват силови спортове, знаят, че недостигът на вода в организма може да причини мускулни спазми. Дори вашите спортни занимания да се свеждат само до сутрешна гимнастика, помнете, че за да си спестите неприятните усещания, причинени от мускулните спазми, трябва да пиете вода преди и след тренировка.
 

7 Възвръща енергията.
Средно в горещите дни губим около 10 чаши телесни течности – чрез потенето, дишането, отделителните процеси. Дори най-лекото обезводняване може да причини намаляване на концентрацията, главоболие, раздразнителност и физическа отпадналост.
Затова водата е безспорно от жизнена необходимост за правилното функциониране на организма. Нивото на кислорода в кръвоносната ни система е право пропорционално на количеството пода, която изпиваме. Колкото повече кислород има в организма ни, толкова повече мазнини ще изгаряме, за да генерираме енергия.
И обратното – при недостиг на кислород ще преобразуваме по-малко мазнини в енергия. А оттам рискът да се чувстваме постоянно отпаднали и изморени е съвсем реален. Освен това мозъкът ни не може да функционира добре, ако кислородът, който достига до него чрез кръвта, е недостатъчен.

8 Намалява риска от инфекции.
Недостигът на вода в организма ни може да доведе да опасно заболяване – хронично обезводняване на клетките. Това на свой ред причинява понижаване на жизнения тонус и открива пътя към различни заболявания.

9 Изгаря зазнините и моделира мускулете.
Обезводняването води до забавено синтезиране на протеини, които са от огромна важност за процеса на натрупване на мускулна маса. Но той се нуждае от много енергия и затова трябва да бъде улесняван. В противен случай колкото по-малко калории изгаряме и превръщаме в енергия, толкова повече те ще се отлагат във вид на излишна подкожна мазнина на различни издайнически части от тялото ни.

10 Подобрява общото здравословно състояние.
Често лекарите съветват, да се поемат повече вода и течности, особено при грип или остро респираторно заболяване. Водата наистина сваля температурата, възстановява изгубените течности и изчиства натрупания слузест секрет. Пиенето на достатъчно вода е от жизнена важност не само в горещите дни и при спортни натоварвания, но и ако сме в среда с висока влажност, на голяма надморска височина, при прилошаване, диария. Не забравяйте обаче, че организмът ни може да усвои около 120 мл вода за 10 минути. Затова не трябва са прекаляваме с нея.

Двуглава костенурка с пет крака се появи в Словакия

В Словакия  откриха необичайна костенурка с две глави и пет крака.

„Нарекохме я Магдалена – едната глава е Магда, другата е Лена“ – обяснява г-н Роман Гресък, на който принадлежи рядката костенурка.

Според зоолози, Магдалена е уникален случай, сравним в случая на сиамски близнаци. По време на бременността, ембрионите не са се разделили правилно.

Всяка глава си има своя нервна система и костенурката има два мозъка, които работят един от друг. Остава въпросът, как системите на тялото са свързани и кои функции споделят.

Видео:

 

Отглеждане на Великите Червенобузи костенурки

Червенобузите, наречени още червеноухи костенурки, са несъмненно най-популярните влечуги сред любителите. Тези чаровни и изключително интересни животни обитават блатата и бавнотечащите реки глачно в Южните и Югоизточните части на САЩ.
Малките животинчета, развъдени във ферми в големи количества, се продават на доста ниски цени в зоомагазините, което кара не малко хора да ги купуват импулсивно, незнаейки с какво се захващат. Това определено не са животни за всеки – изискват много грижи и внимание и при добро гледане живеят много дълго (до 100 години!)

За съжаление, обаче, продавачите в зоомагазините рядко се интересуват какво продават и често дават неверни (направо вредни) съвети за отглеждането на бедната животинка, която за тях е просто “стока”. Също така в зоомагазините могат да се намерят много храни за костенурки, които търговецът ще ви увери са “най-добрата основна храна”, но всъщност са боклуци с почти никаква хранителна стойност и могат
само да навредят на костенурката. Покрай бизнесът с малките сладки костенурчета процъфтява и търговията с кичозни, напълно неподходящи за целта пластмасови аква-терариумчета (с палмички и други джунджурии), които са неподходящи за необходимото за всеки терариум за костенурки оборудване – нагревател, термометър, филтър, лампа… Съветът към всеки, които е решил да се сдобие с водна костенурка е добре да обмисли дали това за него е най-подходящият домашен любимец, а именно защото:

– Растат бързо (противно на твърденията на някои търговци че това са мини-костенурки) и за 1-2 години многократно увеличават размерите си, като женските достигат до 30 см, а мъжките до 20 см. Поради това трябва да сте подготвени да им осигурите достатъчно голям аква-терариум, с оптимални размери 120х50х50 см за 2-3 костенурки. Могат да се отглеждат и в по-малки терариуми, но така най-малкото няма да се чувстват добре, а пренаселеността може да доведе до стрес с всичките му последствия. При нарастването на черупката от нея се отлепват най-горният пласт плочки. Костенурките сменят кожата си подобно на гущерите – на белезникави “парцали” които падат във водата.

– Много цапат водата – дори и костенурките да бъдат хранени извън терариума водата им бързо заприличва на блато. Това при малките костенурчета не е проблем защото водата им може често да бъде сменяна, но за големия аква-терариум на вече порасналите костенурки трябва непременно да се снабдите с мощен филтър-помпа за аквариум, които да се почиства често, а освен това 1/3 от водата се сменя веднъж на 1-2 седмици.

– Трябва да се хранят разнообразно и пълноценно – това е жизнено важно условие. Вярно, че е по-лесно да им хвърляте по няколко скариди от зоомагазина дневно, но това е изключително неправилно и често води до заболявания, а в последствие и до смърт на бедните животни. Храната на малките животни се дава на няколко пъти (2-3) през деня, докато възрастните животни се хранят през 1-2 дена. На българският пазар се намират и качествени вносни храни, специално за костенурки, но те не са по джоба на всеки и също така не бива да са основното меню на костенурката. За успешното отглеждане на здрави и щастливи водни костенурки разнообразното хранене играе основна роля. Освен това за младите животни и снасящите женски много важно е към храната да се добавя калций и Витамин D3. На пазара се намират калциеви добавки с Витамин D3 специално за влечуги, но при липса на такива можете и да използвате ситно смляни черупки от яйца (в никакъв случаи калций за хора!). На малките костенурчета калций към храната се добавя 2 пъти седмично, а на възрастните животни – веднъж на 1-2 седмици. Могат да бъдат добавяни и витамини към храната, но това при едно разнообразно ханене не е непременно необходимо.
Въпреки че са хищници, една част от менюто на водните костенурки трябва да е с растителен произход – листата от глухарче са най-добри в случая заради идеалното съотношение калций/фосфор. Както и при игуаните спанак не бива да се дава за храна заради високото съдържание на една вредна киселина, възпрепятстващата калцирането на костите.

Освен глухарче костенурките ядат най-различни плодове и зеленчуци, водораслите в аквариума и листата на някои неотровни стайни растения – например широко разпространената висяща Традесцантия, която ако не бъде изядена веднага пуска корени във водата и става красива декорация, служеща за “салата”. Това е особено удобно за зимата, когато няма листа от глухарче, а салатите са с ниска хранителна стойност.

Но както вече споменахме водните костенурки са хищници-ловци. Огромно удоволствие им доставя да преследват и ловят жива плячка. Това за малките костенурчета най-често са различните живи храни за рибки – ларви на комари, солнични рачета – артемия (прецедени от солената вода, в която се продават!) и червейчета Тубифекс. Последните трябва да се избягват, защото се събират от изключително замърсени водоеми и могат да пренасят болести. Преди да се дава за храна Тубифексът трябва много добре да се измие на студена течаща вода. Освен това малките костенурчета с голям апетит ядат живи сладководни скариди – мамарци (от рибарски магазин за стръв или събрани под камъните в някоя река), живи щурци (продават се за храна на някои влечуги и паяци), други насекоми, малки рибки с подходящи размери (някоя друга излишна гупа от аквариума) и др. Както вече споменахме гамарусът – или така наречените сушени скариди и други сухи евтини храни “специално за костенурки” са не само неподходящи, но и вредни и трябва да се избягват. На костенурчетата могат също да се дават: жълтък от сварено яйце, малки парченца месо и риба и добре накисната котешка или кучешка суха храна. Месото трябва да не е тлъсто и да е почистено от жили и кости и не трябва да бъде основна храна тъй като съдържа много фосфор. Освен върху парченца риба или месо калциевите или витаминозните добавки могат да бъдат добавяни в малко хладка вода, в която се накисва суха котешка храна. Трябва, обаче, да се внимава със сухите котешки и кучешки храни тъй като, ако бъдат погълнати преди предварително добре да се накиснат във вода могат да се разширят в стомаха на костенурката и това да доведе до фатални последствия.

                                  

Големите костенурки е най-добре да бъдат хранени извън аква-терариума, защото иначе много цапат водата – в леген например. За тях също важи правилото за възможно най-разнообразна диета. Възрастните могат да се хранят с живи и рибки (за стръв от рибарския магазин); прясна цаца (несолена) – от костите в рибата животните си набавят необходимият калции, а от месото важните мастноразтворими Вит А и Вит Д; парчета нетлъсто месо и черен дроб; живи дъждовни червеи и голи охлюви, живи щурци и други насекоми, а също така и най-различни плодове и зеленчуци.
Терариумът на костенурките трябва да е достатъчно обширен, а по-голямата част да е заета от вода – минимум толкова дълбока колкото 2 пъти дължината на най-голямата костенурка. Не е вярно, че малките костенурки трябва да се отглеждат на плитко, за да не се удавят – това важи само за първите дни след излюпването им. В аквариума задължително трябва да има суша – платформа за печене “на слънце” малко над водата, до която води полегата стълбичка. За възрастните костенурки, които вече снасят (на 4-5 години) сушата трябва да е дълбока около 20 см ваничка, пълна с пясък, защото ако няма къде да снесат яйцата си женските понякога ги задържат в себе си , което е много опасно. Над платформата за печене на около 30-40 см трябва да има монтирана насочваща крушка (от тези с посребрена основа, които светят в една точка и топлят повече от обикновените) с мощност 40-60 W, така че температурата непосредствено под крушката да е 35-40°С. Температурата на водата се поддържа с помощта на нагревател за аквариум – за малките не по-ниска от 25-28°С, защото иначе те спират да се хранят и стават податливи на болести. Оптималната температура за възрастните костенурки е 18-22°С, но тя не е от такова значение, както при малките, стига да им е осигурена лампа за печене (все пак не по-ниска от 17°С, защото спират да се хранят). Порасналите здрави костенурки могат да се отглеждат в малки водни басейни на открито през лятото (обезопасени против бягство), а някои могат да се аклиматизират и да презимуват на открито, но това не е за препоръчване, тъй като е рисковано. В природата червенобузите костенурки спят зимен сън от Декември до Февруари, но това в плен рядко е необходимо – популацията във Флорида, например, където температурите са високи не спи зимен сън. За големите, добре хранени костенурки една зимна почивка на 10-15°С и светлина 6 часа дневно оказва благоприатно влияние върху размножаването.

Тези костенурки се развъждат сравнително лесно в терариумни условия – трябва, разбира се да са спазени всички условия относно терариума, температурата и храненето и да имате здрава двойка полово зрели животни. Мъжките костенурки са по-дребни от женските, опашката е по-дебела и дълга, а ноктите на предните им лапички са значително по-дълги.
С помоща на тези нокти мъжкият “гъделичка” женската по бузите, застанал с лице към нея, опитвайки се да привлече вниманието и. Това ухажване продължава по циал ден, когато мъжките са в настроение за размножаване. Често, ако женската е невъзприемчива мъжкият става агресивен и започва да хапе. Не е добра идея в един терариум да се отглежда повече от един мъжки, защото по-слабият ще бъде преследван и тормозен. Ако е спазен периодът на зимен покой женските костенурки снасят от Март до Май (иначе по всяко време на годината) от 4 до 20 яйца в интервал от няколко дни. Ако забележите, че женската ви костенурка става неспокойна , често излиза на сушата и рови със задните крака в пясъка това е сигурен признак че скоро ще снася. Трябва да направите всичко възможно, за да и осигурите спокойствие – другите обитатели на терариума временно се изселват, за да не пречат, а вие внимавате никои да не влиза в стаята, за да не се притеснява животното и ровите в интернет за проекти на прости инкубатори от рода “направи си сам”. След като снесе първата серия яйца в предварително изкопаната от нея дупка, женската ги заравя и се връща обратно във водата. Сега е момента много внимателно да изровите и преместите нейните яйца в инкубатор без да ги въртите или променяте положението, в което са снесени, защото това може да убие зародиша. В рамките на следващите няколко дни женската ще снесе още няколко пъти. Ако са оплодени яйцата се излюпват след инкубация от 65-105 дена в зависимост от температурата – при по-ниска температура (28°С) се излюпват повече мъжки, при по-висока (29°С) – повече женски.

Както всички животни червенобузите костенурки също страдат от болести. По-често срещаните обикновено са в последствие от неправилни условиа на отглеждане:
– Гъбично възпаление на очите – предизвиква се от неправилно и еднообразно хранене с храни, бедни на Вит А (сушени скариди и други подобни) и мръсна вода. Болната костенурка е с подути, почти напълно затворени очи, спира да се храни и е малко подвижна, като без навременно лечение в крайна сметка умира (за съжаление това се случва с много костенурки поради невежество или немарливост на стопаните). В начален стадий заболяването е лечимо. Костенурката се изважда от терариума, които се дезинфекцира с гореща вода, калиев перманганат (от аптеката) или разтвор на белина. Ако има други костенурки те се изкъпват в силно разреден разтвор на калиев перманганат (водата да е бледо розова) за няколко минути и се връщат в основно дезинфекцирания терариум и се хранят главно с риба с добавка на Вит А (рибено масло върху суха котешка храна например).
Болната костенурка се поставя в дезинфекциран съд със съвсем малко преварена вода – така че да може да пие, но не и да си мокри очите. Включва се денонощно лампа, като температурата трябва да е по-висока от обикновено – 30°С на водата и на въздуха 40°С под лампата. В очите и се капят 3 пъти на ден (в по-напреднал стадий и по-често) капки за очи Сулфацетамид – от хуманната аптека, но когато окото е поне частично отворено. В по-тежки случаи можете да се опитате да отворите окото с помощта на нещо меко така че да можете да капнете лекарството в него. Може също да се използва и антибиотиков мехлем за очи – пак от хуманната медицина. Отделно животното се храни насила (устата се отваря с помоща на пластмасова пластинка) с малки парченца риба с добавка от Вит А. Всички тези процедури са много трудни, когато се касае за малко костенурче, но това е еднинствения шанс то да бъде спасено. За да не се стига до там трябва да храните костенурките си разнообразно и пълноценно, а водата да се поддържа чиста.

– Рахит – още едно заболяване, причинено от неправилно хранене. Предизвиква се от липса на калций и Вит Д. При него е характерно омекване и деформиране на черупката. В начален стадий се лекува с добавки от Вит Д3 и калций (специално за влечуги или от смляни черупки от яйца), съчетани с ултравиолетово облъчване от UV лампа (терариумните UV лампи са скъпи, но могат да се ползват и малките халогенки, които се вграждат в окачени тавани или барове и също излъчват UV лъчи) или директно от слънцето (но не през стъкло, защото то спира UV лъчите). Като профилактика срещу това заболяване към храната на костенурките трябва да се добавя Вит Д3 и калций (рибки с костите също).

– Наранявания – обикновено се получават при борби с други костенурки или инциденти с неподходяща аранжировка на терариума. Обикновено заздравяат сами, но най-добре е да отделите нараненото животно в чист съд с преварена вода и да му правите бани с разтвор от калиев перманганат 1-2 пъти дневно.Поддържа се стриктна хигиена. А раната се маже с мазен антибиотиков мехлем, за да не се развие абцес.
– Задържане на яйца – за съжаление понякога се случва женската костенурка да не може да снесе всичките си яйца и останалите в тялото и да предизвикат смъртоносно възпаление. Колкото и тъжно да звучи, по-добре е животното да бъде “приспано”, за да не се мъчи. На Запад в “белите” държави това животозастрашаващо състояние е лечимо посредством цезарово сечение, но за съжаление мнозинството български ветеринари си нямат понятие от лечение на влечуги. Болното животно видимо се измъчва и отваря устата си все едно не му достига въздух – което може да се обърка със задавяне или пневмония, но всъщност е признак че костенурката изпитва нетърпими болки и трябва да бъде отървано от мъките. Сигурно доказателство, че става въпрос именно за задръстване с яйца е рентгеновата снимка, на която се виждат още яйца месеци след като костенурката е снесла, както и червеникаво-кафяви течения от клоаката. За да намалите риска от подобни неприятни ситуации трябва да осигурите на костенурката, която ще снася съд с пясък за снасяне и необходимото спокойствие

– Белодробно възпаление (Пневмония) – това заболяване се предизвиква от бактери в белите дробове. Причина може да е настинка, отслабена имунна система и неправилно хранене. Болното животно диша с отворена уста, спира да се храни слабее и е неактивно. За щастие в начален стадий е лечимо – при съмнение за Пневмониа веднага занесете животното на добър ветеринар, които ще ви даде подходящ за случая антибиотик. Освен антибиотика лечението включва повишаване на температурата повече от нормално (30°С на водата), като крушката за печене свети денонощно. Костенурката може да спре да яде – не я насилвайте ако не иска, големите и добре хранени животни могат да издържат много дълго без храна.

Теа Бо – перфектният начин за стройна фигура

Какво представлява Тае Бо:

Тае Бо е фитнес система, комбинация от бойни изкуства (таекуондо, бокс, карате) и аеробика. Концентрация, сила, самоконтрол, енергия, грация, дисциплина са само част от думите, които описват тае-бо като спорт.

Както при бокс аеробиката, и при Тае Бо няма директен физически контакт между хората, които я практикуват. Хореографията е изградена на основата на серия от удари, ритници и аеробни стъпки, на фона на ритмична музика. Тае бо е комбинация от самоконтрол, характерен за бойните изкуства, сила, присъща за бокса, грациозност и ритъм, заимствани от аеробиката.

Терминът Тае Бо се състои от две думи „тае“, което на корейски означава „крак“ и е свързан с ритниците и работата за долната част на тялото и „бо“- съкратено от „box“ – идва от бокса и се отнася за комбинациите за горната част на тялото (ударите). Тае Бо е отличен начин за изгаряне на калории, придобиване на сила, издръжливост, баланс и координация. Заимствано от източните бойни изкуства, традиционното Тае Бо има и някои популярни разновидности – кардио стил с ластици, фит стил с гирички, лостове и повече аеробни упражнения, степ стил върху платформа и др. На практика, всеки час по ТаеБо включва и работа за отделните мускулни групи, а в зависимост от акцентите в часа превесът на един или друг тип упражнения е различен.

Как протича една ефективна тренировка по Тае Бо?

Преди тренировка:
1. Не се хранете поне 2 часа преди тренировка. Ако се чувствате отпаднали, хапнете 2-3 блокчета шоколад.

2. Претеглете се на кантара (може да си вписвате данните преди и след тренировката и да следите теглото си).

3. Тренировките по Тае Бо са интензивни и водят до стабилно изпотяване и дехидратиране на тялото. Снабдете се с бутилка вода от 500 мл. или тонизираща напитка. По време на тренировката се пие вода на 15-20 минути по 2-3 глътки.   Приемът на вода е необходим, за да предотвратим прегряване на тялото и да доставим полезна доза кислород и течности на организма.

4. Ако сте за първи път на Тае Бо, наблегнете на дишането и ако ви идва високо темпото, давайте си кратки почивки. Постарайте се да издържите поне първите 10 минути при лесните упражнения от загрявката, без да си давате почивки.

По време на тренировка:
I. Задължително е да има загрявка, не повече от 15-20 минути. Тя трябва да включва бягане, в което участват всички мускули на краката и част от коремните мускули. Междувременно по време на бягане се загряват и самите стави. След това започват да се изпълняват серии за ръце и крака, които включват: техники с ръце (прав удар, кроше, ъперкът и блокове) и крака (кикове (герита): хидза-гери (коляно), мае-гери, маваши-гери, йоко-гери, уширо-гери). Ето тук вече освен, че се прави същинската загрявка, се работи и за координация.

II. 10 минути упражнения с гирички за релеф на ръцете и стягане на гърдите и гърба (работа за бицепс, трицепс, гърди, гръб, предмишници и талия). Гледайте се в огледалата и се стремете да заемате правилна стойка без да натоварвате излишно гръбначния стълб. За целта краката трябва да са винаги леко разтворени и да поемат опората и част от тежеста. Гледайте инструктора и се стремете да намерите центъра на тежестта си.

III. 10 минути упражнения за глутеус и бедра (като цяло се набляга на проблемните зони).

IV. 7 минути работа за корема. Тук запомнете 3 важни принципа:
1. Вдишва се през носа и се издишва през устата.
2. Когато съкращаваме коремните мускули (вдигаме горната част на тялото или краката към гърдите), винаги издишваме. Вдишваме когато разпускаме пресата и пускаме краката или тялото към земята. С всяко вдишване доставяме на тялото си кислород, който оросява и тонизира мускулните влакна.
3. Никога не задържайте дъх.

V. 3 минути стречинг упражнения за разтягане и разпускане на мускулите на корема и краката. За масажиране на гръбначния стълб, целия гръб и работа за правилна стойка на тялото; за нормализиране на дишането с дихателни упражнения. Разтягането накрая на тренировката има много полезни действия като най-важни са:
1. Възстановява мускула като премахва млечната киселина.
2. Дава еластичност на сухожилията.
3. Подобрява координацията.
След тренировката:

1. Не се яде минимум 1-2 часа, за да позволите на организма да стопи мазнините и да използва енергия от мастните депа.
2. Не прекалявайте с пиенето на вода, а ако много сте ожаднели, приемайте водата на малки глътки.
3. Ако ви е първа тренировка по тае-бо, пийте на всяка цена аспирин с витамин С.

Ефекти от Тае Бо тренировката:

• Намалява процента на подкожните мазнини.
• Подобрява функциите на сърцето.
• Подобрява кръвообращението, което води до по-добра работа на мускулите.
• Намалява стреса.
• Повишава тонуса и подобрява кондицията на тялото.

Не гледайте на Тае Бо тренировката като инквизиция за телата си. Старайте се да изпълнявате правилно ударите и да помагате на тялото си бавно да влезе във форма. Ефектът е различен при всеки, но е нормално да се прояви след втория месец. Опитайте и не се отказвайте. Ще се почувствате силни и самоуверени!